2 юни 2014 г.

Уловени мигове - поне няколко при мен- хоп-блог-подскок :)ххх

Привет, креативни скакалци, :)))

Щом днес сте тук, значи има две възможности - или сте някой със зверско търпение, който ме чака сто и петдесет години да изкарам нещо ново (за което благодаря покорно и от сърце), или участвате във веселия хоп-блог-подскок "Уловени мигове".

Ако си от втората група, значи идваш от къщичката на талантливата Веси и си на точното място почти накрая. :)

Тази веселба е работа на "Двете Елши". Мен лично ме вербува Ем :))) Това трябваше ли да го казвам? :)
С две думи: Инициативата е много готина. Става дума за Скрапбукинг и всички забавни неща, свързани с това явление. За подробности вижте началния пост на подскока на блога на Елшите.
Оо, да, ще има и подаръци. Супер, а? :)

Повтарям някои от началните насоки: Вашата задача е да обиколите блоговете на всяка една от дамите в хоп-блог-подскока и докато се любувате на страхотните проекти на момичетата, да оставите коментар под всеки пост. След като оставите вашите коментари, ще се върнете в блога на Елшите (началния пост) и ще оставите един коментар под публикацията там с вашите имена и мейл за връзка. От всички участници на случаен принцип ще бъде изтеглен един победител.

Блог подскокът ще продължи до края на месец юни, а на 1-ви юли ще бъде обявен победителят. Така че, побързайте да се запишете, за да имате шанс да спечелите.  :)

Преди да си отделите минутка за моето нещичко, искам да кажа точно две и половина приказки.

Амиии, не успях да го завърша и така от началото на февруари месец насам... Срам ме е, но какво да се прави. Как започна цялата работа. Реших за 14ти февруари да изненадам мъж ми. Питам го, ей така, неглиже, какво би искал? Хич не чаках да ми отвърне, но на. Този път ме хвърли в изумлението като ми вика - ти що не ми направиш един албум, примерно? Егати, тоз пък, викам си, от къде знае за това дооооста трудно направление в нашите си неща. И от всичко най-отгоре ми вика - и гледай да не го "нафринтифлюшиш". Шах и мат. Иии, ей за това съм до етапа който ви презентирам по-долу.
Реших да участвам в подскока точно с този си протакан проект, пък току виж го довърша, ноо не изневерих на себе си и съм на етап "скеле" :)). Като реша кои точно снимки ще заложа вътре, със сигурност ще знам как точно да си направя всичките странички... Обещавам.

За сега обаче - стигнах точно до тук. И споделяйки го с вас, не мога да не отбележа още нещо важно. Когато реших, че все пак ще правя албум на мъж ми, знаех, че не може да е нещо което вече съм правила и че трябва наистина да е по така - фръц. Разтърсих се, заразглеждах и го намерих. Как се прави този албум научих от "урок", който си купих от една страхотно креативна дама Cristi от PaperHoarderDisorder. Еее, попромених си туй-онуй, за да пасне на моята си идея, като например, че използвах яка мукава за основа и т.н. Ако се заинтригувате, можете да го сторите и вие, ето тук: Paper Hoarder Disorder.
Ами, доста поговорих, дано ви стигна търпението. Ето го началото и структурата, пък след време ще ви покажа и "в какво се превръщат мечтите".
Мерси, че ме "изслушахте".

 Албумът е всъщност - албум кутия. В моя вариант основата не е плътен картон, ами направо мукава и финално е минат с лак.



 


 Вътрешността е от осем страници тип "джобче". Помежду всеки две джобчета има достатъчно място, което при украсяване на всяка страница позволява достатъчно обем.
 Имам наченки за направени първа и последна странички и това ви показвам.
 Това е капакът на кутията отвътре. Сложих му едно прозрачно джобче за затъкване на разни работи.
 Ето гръбчето на първата страница джобче.
 Един ден ще се отварят всичките така - наляво-надясно, отгоре-надолу и чак да ти се завие свят... Но сега, толкоз :)

 Това картолинче излиза от джобчето на първата страничка.


 А това е последната страница.
 Не ви ли прилича всичко това на едно голямо "бяло" платно, на което ви се иска да порисувате туй онуй? :) Приемам идеи всякакви :)
 Това пък е дъното. Ей, така, и него да видите.
 И пак многомисленото лице. Любов, мъдрост, дом, семейство... Ще го завърша някой ден. Мъж ми ме успокоява - еее, споко, и така е "употребяем". Да бе. :)
Целувам ви и ви благодаря, че "доживяхте" края на тази публикация.

Поклон и бягайте при Ем сега, за да изпълните задачата.


shMe :)xxx