Like dreamers do...

Sunday. A week full of emotions and thoughts to put in order. Sometimes our most challenging tasks reveal features of our being so familiar, yet unexplored until that very moment. Isn't this exciting?

Привет,
Не съм "загрял" блогър. За съжаление до сега нямах дори възможността да си създам навик да публикувам. Но човек се учи и труди, тааа и аз така. След безумно скитане, пак съм тук :)

Искам да ви споделя няколко нови мои нещица, които отидоха при добри хора. Надявам се да успея да ги публикувам всичките в следващите няколко дни.

Започвам с една картичка, която никак не ми беше лесна, защото с нея исках да кажа толкова много неща на изключително интересна и пълна с мистика млада дама с блестящ поглед.

Червените рози в случая бяха задължителни, както и "издълбаното" в дървото послание. :)

За целта използвах много Тим Холц :)



Както казах, исках да пожелая безброй неща, а мястото ми беше ограничено. За това използвах "водопадния" ефект, но го скрих в сърцето на картичката.

За център си избрах тази красива млада дама, творение на Elizabeth Bell за Whimsy Stamps (много обичани от мен). Оцветена е с дистрес маркерите на Тим Холц и е "остъклена" и напукана с ембосинг ефекта с прозрачна пудра. Исках тя да изпъква на фона на по-сепия визията на всичко останало.

За многото си пожелания отново избрах печати от Whimsy и дистрес мастила.  Мисля, че се получи това, което исках. Семпло, но ефектно.

 

А златото, скрито в сърцевината на дървото е за онези златни думи, които могат дори несъзнателно да сгреят душата на трескавия и да му помогнат в труден момент. Благодаря от сърце!