12 януари 2013 г.

Всичко ново

Искам от сърце да пожелая на всички вас една Честита Нова Година, изпълнена с мечти и ползотворни и приятни начини за осъществяването им! :)

Започвам този пост с надежда, радост и желание за споделяне. Искам да разкажа какво ми се случи, как го преживях и какво научих.
Макар и съвсем бебе, искрено желаех този блог да бъде по-често населяван от изказаните ми мисли и чувства - било в думи или нещо цветно. Уви, това не се случи до сега, но не поради мързел :) или липса на организация.
Преди няколко месеца съвсем неочаквано ме диагностицираха с болест със сложно латинско наименование. Поне така я приех в началото. После започнах да я наричам с простичкия трибуквен синоним.
Дори сега не мога точно да опиша всички буреносни емоции, които преминаха през мен в първите няколко часа, когато само аз знаех за това. Изплаших ли се? - Абсолютно. Това е първото нещо, което се вкопчи в мислите ми. Но не страх за мен, за това, което евентуално може или не да ми се случи чисто физически. Страхът, който ме обзе бе свързан с най-близките ми, с това как да им кажа, как ще го приемат и дали ще могат... Стегнах се и осъзнах, че голяма част от тежестта на лошата новина зависи от начина, по който аз самата я приемах и способността ми да го покажа на любимите ми хора. Нямаше да се дам така лесно на трагични тъмни мисли и паника. В крайна сметка, предварителните прогнози бяха такива, че от най-лошото съм била изтеглила възможно най-лекия вариант. Тоест предстоеше ми трудна операция, отстраняване на орган, доживотно медикаментозно лечение и други разни неща....Но, думите "нормален живот след това" присъстваха в консултациите, които направих. Приех това и бях сигурна, че изненади няма да има. Исках го повече от всичко.
Първо казах на съпруга ми. Казах му го така както му разказвам всичко, което ми се е случило през деня. Бях спокойна, той също. Просто застана до мен, както винаги го е правел, и заедно тръгнахме и по този неочакван и нежелан път.
В онзи момент избрах да споделя какво точно се случва с мен на много малко хора. Все пак предстоеше най-светлият и скъп за мен празник в годината и наистина не исках да притесня всички.
Тези, които знаеха ме подкрепяха на всяка крачка, всеки по своя си начин. Не мога да изкажа благодарността си за цялата любов, подкрепа и чувство, че си ценен и скъп, които получих от децата ми, родителите, сестра ми, приятелите ми. Тези прекрасни емоции ми действаха и действат по-силно от всички медикаменти, които трябва да приемам.
Няколко дни преди Коледа ме оперираха.
Бях в златните ръце на истински лечител. Доктор, който ме прие по спешност, въпреки тежкия си график и операции тук и чужбина, въпреки трудната повече от 5 часова операция, която в крайна сметка ми направи, въпреки предстоящите празници. Доктор на тялото, но и доктор на духа. Отношението, което получих и продължавам да получавам от него е отношението на истинския професионалист, такъв какъвто трябва да бъде, но и на човек към човека. Благодаря за всичко!
Не мога да не споделя и какво значи поредно доказателство за истинско приятелство. На всеки етап през тези няколко месеца до мен беше и една изключително силна жена, преживяла много - моята най-дългогодишна приятелка. С дълги разговори, с ценна информация за болестта ми и това, че ми препоръча моя доктор, със спокойствието и увереността, които допълнително ми вдъхна - Благодаря от сърце! Искрено съжалявам за ужасното нещо, което ти се случи, докато помагаше на мен...
И, накрая - за прекрасния ми съпруг. Моята най-дълбока, най-силна любов и мой най-добър приятел. Този истински мъж ми даде всичко. Говореше с мен, правеше планове с мен, разсмиваше ме в тези трудни месеци. Беше с мен и в деня на операцията. Когато отворих очи, после когато пак ги отворих, през цялото време, докато лежах, той беше там. И сега е до мен силен, красив, даващ и истински. Обичам те!
Сега ми е малко по-трудно от преди. Но обичам живота още по-силно. Вярвам по-силно. Искам да давам повече. Искам да оздравея напълно и ще мина през всички необходими стъпки смело и не сама.
Случи ми се нещо ужасно и страшно за човек на 31г., майка и съпруга. Но бях и съм благословена и получих, и преживях много добрина в лошото.
Реших да разкажа тук моята история, защото ми се иска да вярвам, че може макар и мъничко да даде надежда на някой, който преминава през подобно изпитание.
Не веднъж съм благодарила и на всички вас, творящи феи, за прекрасните ви картички, кутийки, албумчета, чудеса, които споделяте и с непознати хора като мен. Сега специално искам да ви благодаря, защото в моите трудни моменти имах и имам пред очите си красотите, които вие създавате, а това ми беше необходимо.






13 коментара:

  1. Понеже прочетох първо последната ти публикация, само смътно усетих за какво става дума...Поздравявам те за куража и за силата да седнеш и да пишеш се преживяното! Знам, че това е и вид терапия..също както правенето на картички. Стискам ти палци да продължиш напред със същата сила и скоро всичко да остане само лош спомен! Прегърщам те!

    ОтговорИзтриване
  2. За първи път попадам на блога ти и не те познавам, но от сърце ти желая сила, кураж, вяра и надежда! Разгледах и картичките ти - цветни, изпълнени с радост и красота! Продължавай напред в борбата, а щом имаш толкова любящи хора до себе си, тя ще бъде по-лека!

    Поздрави,
    Диляна

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много благодаря, Диляна, за хубавите думи. Аз пък познавам и безкрайно харесвам твоите цветове и безупречната ти игва с тях. И заради теб искам да пробвам и Spectrum Noir :) Приятно ми е да се запознаем!

      Изтриване
  3. Пожелавам ти от сърце да си все така силна и смела! Чудесно е, че имаш хора, които са близо до теб и те подкрепят.
    Прегръдки,
    Маги

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти много, Маги,за пожеланията и милото внимание. Наистина е безценно, когато имаш обичта и подкрепата на толкова много хора. :)

      Изтриване
  4. Най-много се радвам,че гледаш така оптимистично на всичко. E anche io ti sarò sempre vicina, ad ammirare le tue belle creazioni, a gioire con i tuoi meravigliosi bimbi e a chiederti di essermi accanto quando ho bisogno. Sei il mio idolo Shmeeeeeeeeeeee:)))) А картичките са просто супер!

    ОтговорИзтриване
  5. Шми, ти си невероятен човек - смел, любящ и борбен. Страшно изпитание си срещнала по пътя си, но ме възхищава начина, по който не само си го приела, но и решителността, с която го преодоляваш. Бъди щастлива с обичта, която те заобикаля и подкрепя, продължавай все така да бликаш от енергия, творческа страст и човечност. Прекрасна си!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Танче, за милите думи и пожеланията. Страхотно е да срещнеш нови добри и обичащи хора. Благодаря ти :)

      Изтриване
  6. Сигурна съм, че всичко вече е наред. Няма как да е друго яче с такъв позитивизъм, любов и борбеност! Продължавай все така да заразяваш с любов и ентусиазъм околните!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти пак, Тони, за добрите думи. За наред, за съжаление не е все още, но пък се старая да не отпадам много най-вече духом :)) Благодаря ти още веднъж! :) ххх

      Изтриване
  7. Не искам да се натрапвам и да ставам досадна, дано не съм...но просто те чувствам толкова близка(като сродна душа от разказа на ЕМ), че искам да ти пратя още малко от моята сила и усмивка! Сигурно си чела много по темата, но все пак искам да ти кажа за моят начин за справяне с болести(да, вярно, с по-леки, но вярвам, че работи за всичко). Предполагам си чувала за мисловен образ и визуализация. Искам всеки ден като се събудиш, да отидеш пред огледалото, да се усмихнеш, да си кажеш - аз съм красива, аз съм здрава, аз съм силна - по 3 пъти, и да благодариш за тези неща - на който искаш - на себе си, на Бог(не го приемай като пропаганда, аз самата не съм набожна, просто ВЯРВАМ, във всичко и всички), на семейството си...на хората, от които чувстваш подкрепа и любов! Представяй си, всеки ден поне по половин час, че болестта се смалява с всеки изминал ден...по 1 милиметър, но се смалява, а силите ти се увеличават пропорционално! Не мисли за болестта като за такава. Приеми я като част от теб и й благодари - че те е направила по-силна, че те е научила да обичаш по-силно, че ти е дала стимул за живот...много са заслугите й! Благодари й и после й РАЗРЕШИ да си ходи! Защото вече си е свършила работата! Сега е твоето време да живееш твоя желан живот! Благодаря ти, че те има! Продължавай все така да ни радваш. И извинявай ако съм била досадна...просто имах нужда да споделя с теб! Ако съм помогнала поне с ей тонинко, ще съм щастлива! Лека нощ, вълшебнице!

    ОтговорИзтриване