Всичко ново

Искам от сърце да пожелая на всички вас една Честита Нова Година, изпълнена с мечти и ползотворни и приятни начини за осъществяването им! :)

Започвам този пост с надежда, радост и желание за споделяне. Искам да разкажа какво ми се случи, как го преживях и какво научих.
Макар и съвсем бебе, искрено желаех този блог да бъде по-често населяван от изказаните ми мисли и чувства - било в думи или нещо цветно. Уви, това не се случи до сега, но не поради мързел :) или липса на организация.
Преди няколко месеца съвсем неочаквано ме диагностицираха с болест със сложно латинско наименование. Поне така я приех в началото. После започнах да я наричам с простичкия трибуквен синоним.
Дори сега не мога точно да опиша всички буреносни емоции, които преминаха през мен в първите няколко часа, когато само аз знаех за това. Изплаших ли се? - Абсолютно. Това е първото нещо, което се вкопчи в мислите ми. Но не страх за мен, за това, което евентуално може или не да ми се случи чисто физически. Страхът, който ме обзе бе свързан с най-близките ми, с това как да им кажа, как ще го приемат и дали ще могат... Стегнах се и осъзнах, че голяма част от тежестта на лошата новина зависи от начина, по който аз самата я приемах и способността ми да го покажа на любимите ми хора. Нямаше да се дам така лесно на трагични тъмни мисли и паника. В крайна сметка, предварителните прогнози бяха такива, че от най-лошото съм била изтеглила възможно най-лекия вариант. Тоест предстоеше ми трудна операция, отстраняване на орган, доживотно медикаментозно лечение и други разни неща....Но, думите "нормален живот след това" присъстваха в консултациите, които направих. Приех това и бях сигурна, че изненади няма да има. Исках го повече от всичко.
Първо казах на съпруга ми. Казах му го така както му разказвам всичко, което ми се е случило през деня. Бях спокойна, той също. Просто застана до мен, както винаги го е правел, и заедно тръгнахме и по този неочакван и нежелан път.
В онзи момент избрах да споделя какво точно се случва с мен на много малко хора. Все пак предстоеше най-светлият и скъп за мен празник в годината и наистина не исках да притесня всички.
Тези, които знаеха ме подкрепяха на всяка крачка, всеки по своя си начин. Не мога да изкажа благодарността си за цялата любов, подкрепа и чувство, че си ценен и скъп, които получих от децата ми, родителите, сестра ми, приятелите ми. Тези прекрасни емоции ми действаха и действат по-силно от всички медикаменти, които трябва да приемам.
Няколко дни преди Коледа ме оперираха.
Бях в златните ръце на истински лечител. Доктор, който ме прие по спешност, въпреки тежкия си график и операции тук и чужбина, въпреки трудната повече от 5 часова операция, която в крайна сметка ми направи, въпреки предстоящите празници. Доктор на тялото, но и доктор на духа. Отношението, което получих и продължавам да получавам от него е отношението на истинския професионалист, такъв какъвто трябва да бъде, но и на човек към човека. Благодаря за всичко!
Не мога да не споделя и какво значи поредно доказателство за истинско приятелство. На всеки етап през тези няколко месеца до мен беше и една изключително силна жена, преживяла много - моята най-дългогодишна приятелка. С дълги разговори, с ценна информация за болестта ми и това, че ми препоръча моя доктор, със спокойствието и увереността, които допълнително ми вдъхна - Благодаря от сърце! Искрено съжалявам за ужасното нещо, което ти се случи, докато помагаше на мен...
И, накрая - за прекрасния ми съпруг. Моята най-дълбока, най-силна любов и мой най-добър приятел. Този истински мъж ми даде всичко. Говореше с мен, правеше планове с мен, разсмиваше ме в тези трудни месеци. Беше с мен и в деня на операцията. Когато отворих очи, после когато пак ги отворих, през цялото време, докато лежах, той беше там. И сега е до мен силен, красив, даващ и истински. Обичам те!
Сега ми е малко по-трудно от преди. Но обичам живота още по-силно. Вярвам по-силно. Искам да давам повече. Искам да оздравея напълно и ще мина през всички необходими стъпки смело и не сама.
Случи ми се нещо ужасно и страшно за човек на 31г., майка и съпруга. Но бях и съм благословена и получих, и преживях много добрина в лошото.
Реших да разкажа тук моята история, защото ми се иска да вярвам, че може макар и мъничко да даде надежда на някой, който преминава през подобно изпитание.
Не веднъж съм благодарила и на всички вас, творящи феи, за прекрасните ви картички, кутийки, албумчета, чудеса, които споделяте и с непознати хора като мен. Сега специално искам да ви благодаря, защото в моите трудни моменти имах и имам пред очите си красотите, които вие създавате, а това ми беше необходимо.