24 октомври 2015 г.

Нашата синя синя родно-италианска сватба - разказ от първо лице

Изминаха почти два месеца, а вълненията покрай сватбата все още ни изпълват с топли тръпки и широки усмивки.

Да искаш всичко да мине повече от идеално, не е никак достатъчно, когато с ентусиазъм и желание си приел да отговаряш и да подготвиш всички малки и големи подробности покрай сватбата на един от най-близките ти хора.

Щастливата новина ни зарадва ноември месец 2014 г. - ще има сватба през август! А пък освен всичко друго ми се възложи и "тежката" роля на кума.

На пръв поглед имаше мнооого време. Предостатъчно да се наеме място за събитието, да се организира тържествения ритуал, музика, фотография, покани за гостите, подаръчета за гостите, елементи на декорацията и нейното аранжиране...

И си дадох старта. Естествено концепцията ми се промени 50 пъти, но основата синьо и още синьо беше неизменна. Защо синьо, и защо още ли? Защото всъщност синьото беше в цели три нюанса, които да напомнят за морето в страната на младоженеца. Но не - темата хич не беше морска, просто синя :)

Декември месец бяха готови първата партида покани за италианските гости. Тя си беше одобрена и пожелана такава от булката - по класическа, по-сватбена.

За втората партида, родната, ми се даде пълна свобода, каквото виждам и както го чувствам.

И понеже булката, в моето съзнание ще остане обичното малко момиченце, което возех право на багажника на колелото си... някак си, съвсем естествено това влезе в "дизайна" на поканата. Другото са чувства и спомени от едни безгрижни времена и малко магия - пожелания добрите моменти да продължат и занапред.
 Съвсем явно е, че не умея съвсем еднакви неща да правя. Е, добре де, мога, но не искам. И тук го избегнах със заигравки с бордюрите, панделките, камъчетата, брадсовете, наситеността на печата...

 И да - с пликовете за поканите. Тях ги правих с най-голям кеф. Имаше и екрю, но за по-добър контраст използвах предимно крафт пликове.
 До тук добре. Понаправих поканите и започнах да мисля концепцията за общата украса на залата иии, да ушашавих се. Сума ти неща гледах, мислих и премислях. Минах през стъклени декоративни вази с различни дизайни и възможности за украса, през фен шуйски мини-градинки, фенери и кошници, докато най-накрая не го съзрях - него идеалния вариант с кафези. Не малки, или поне не само, а големи и прекрасни, с възможност да поберат много вълшебство.
Поуспокоих се, поизмързеливих се... признавам. Но през целия този път си имах лично русо Щурче (помните Пинокио, нали? :)), което неотлъчно стоеше до мен било в Пинтерест, било в блоголандия, било в истински шаби магазин и непрекъснато бълваше енергия и ме провокираше "да мислим, че няма време".  Тази приказака я продължавам маалко по-надолу.

Но тук трябва да кажа за цветята. От самото начало знаех, че не искам живи цветя, но ми трябваше време да "убедя" както булката, така и Щурчето :). Дойдох си на моето - ръчно сътворени цветя.
Като показах омагьосващите прелести на Кики, никой от участващите в подготовката нямаше вече контрааргументи за нещо друго. Единствено нейните (Кирилка Симеонова) сръчни ръце и творческо сърце знаеха точно от каква вълшебна съставка имах нужда.
Това са снимките с готовите бели божури и великолепните три нюанса синьо рози, които Кики ми пусна и, които ме заредиха с невероятно приятни емоции. (Кики надявам се, нямаш против, че ги публикувам тук, но те са част от скрап историята на синята сватба и не мога да ги пропусна :) ). Искам още веднъж да благодаря на тази цветна вълшебница, че допълни толкова успешно това, което все още съществуваше само във въображението ми.
И така, малко по малко пъзелът започна да се подрежда. Прекрасните цветя вече бяха при мен, когато намерихме и точните кафези, по един голям и един малък за кръглите маси на гостите в залата. Аз обачех взех да се панирам. Защото се захванах с другото времеемко и сръткаво занимание, а именно - подаръците за гостите. Няма такъв ужас - 70 броя двойни подаръчета. Ръчно украсени, надписани с имената на младоженците и датирани свещи и още толкова украсени мини колбички с любим цитат и пожелание от младото семейство за гостите. Ама, няма. Като си се хванал на хорото, го изкарваш докрай :). Картинките на свещите бяха различни, имаше и от класическите сватбени ангелчета и тям подобни щуротии (за радост на булката ми), но имаше и една малка част творчество със същия печат с колелото от поканите. Ще ги мернете, но малко по-надолу.



Оцъклих се. Още повече, че това ми беше сефтето на украсяване на свещи. Станаха обаче и съвсем нескромно заявявам - станаха добре. Но тия колбици, докато ги наджвъчкам и нацъцкам и напълня там с каквото трябва... Както писах по-горе, панирах се и започнах да се притеснявам. Ей, значи за собствената ми сватба не се притеснявах толкова. Но моето Щурче пак беше до мен - със сигурния си тон и позитивно мислене, с неподправена усмивки и желание да помогне... И ето какво се случи за един прекрасен съботен ден с много сини панделки, тюлове, органза, перли, кафези в ръцете на един от най-добрите хора които познавам. Познавате Щурчето, нали? :)
 
 С думи не мога да ви опиша какво чудо сътвори Кат с аранжирането на 10те големи кафеза. Всеки един си имаше стил, идея и собствен живот. За пореден път ще кажа - благодаря ти, че ми се притече на помощ точно когато най-отчаяно се нуждаех от нея. И не само се притече, ами впрегна с всички сили огромната магия, която носиш в себе си, за да направиш празника ни незабравим.
 
  
 
 
 Моята скромна намеса в този ден бяха 15те малки кафеза, които в едно точно определено време заблестяха на масите на гостите на празника.
Другата голяма част от декорацията беше арката, която ползвахме за ритуала. И нея си я направихме сами. В няколко весели следобеди на село със спрейове в ръка, градинската зелена арка за рози се превърна в чудесно бяло скеле. И тук виновници за прекрасния краен резултат са Кат и семейството и. Добавиха още материали, пандели, тюлове и сигурна съм - заклинания. :)

Денят на сватбата. Учудващо спокойна съм, дори успокоявам всички край себе си. Но вълнение има, приятно такова - предстартово. И това спокойствие ми го осигури моето Щурче. Още в 15 ч. с добрия и мъж бяха на мястото на събитието, с вълшебни деца, въоръжени със синьо, решителност и изключително въображение, за да подготвят цялата зала и терасата за ритуала, така, както можех само да ги сънувам... Не без проблеми, създадени от внезапно появилия се, неплануван вятър, както разбрах впоследствие...чак след като всичко беше свършило... Толкова професионално беше всичко! Следващата серия снимки са на маестро Кат и семейство от никак не лекия подготвителен етап.







 И навлязохме в залата.
Последната част от декорацията по масите освен кафезите, подаръчетата, камъчетата и балоните беше по един бял триножник, на който бях сложила някои от най-любимите стихове на булката, различни за всяка маса и первазите на прозорцияте отстрани...  Идеята ми беше накрая да направя книжка за спомен с тях, и да я инкорпорирам в големия скрапбук, който подготвям за подарък, ноо гостите са били вдъхновени, защото почти стихове бяха взети за спомен, както и някои от кафезите :).


 
А как хубаво бях забравила ритуалните вещи... Добре че беше Щурчето да ме сети. И не само - направи чудесна сватбена книга, на която единствено добавих рамкирания надпис и две буквички в сърцата - "Д" "А" (инициалите на младоженците, как хубаво се съчетават особено в случая, не мислите ли?). Освен книгата, направи и мега жестоко яките бутониери за важните гости и малките шаферчета и супер гривнички със същия мотив за дамите в ритуала.
Чашите са много ретро - подарък, тамън като за нашата концепция. Чудесни, без необходимост от много украса, която да им добавя. Поставката за пръстените също не беше много традиционна, но това ми беше на сърце, това сътворих.
 
 Единствено в булчинския букет и в цветята на масата на младоженците имаше живи цветя. За тях се погрижи нашата мила братовчедка (нашата на мен-кумата и сестра ми - булката, за тези които още не са разбрали връзката :) ).


И нека церемонията започне...
Имахме най-прекрасните шаферчета, както виждате, а ние сме най-щастливите кумуве.
А това са нашите романтични младоженци:
Не мога да не спомена, че главният виновник да не седна цяла нощ (освен по време на кумувата реч на снимката по-горе) и да се хиля като тиква беше невероятният водещ и DJ Христо Станков. Уникален човек, страхотен хумор и усет за настроението на гостите, прекрасно подбрана музика. Благодаря ти, Ицо, бъди жив и здрав още дълги години, за да направиш чудото на още безброй много тържества.
А това съм аз, в малко по-изтупан вид:
 Роклята ми е готическа сватбена рокля (има заигравка :) на Хел Бъни. Рокля, която просто изпълни всичките ми представи за това как искам да изглеждам на този ден.

А това, което искам да ви покажа всъщност, не е ухилената ми физиономия, а разкошните ми бижута.
Не мога да не им се радвам дори и сега. Та те бяха изработени специално за мен от един много обичан и талантлив дизайнер - Ралица Демирева, която повечето от нас познават като Рали от Двете Елши, а пък аз съм съпричастна, макар може би и по-"плахо" и към "тъмната" и страна. Aeternum Nocturne Gothic Jewelry е един свят, на който човек може да се наслаждава в безвремие и захлас. Препоръчвам горещо на всички, които все още по някаква причина не са попадали там.

Рали, благодаря ти от сърце.
Наистина бижутата ти ме направиха истинска тъмна кралица.

Макар да ми липсваха по-силния грим и специфична прическа (реших, че черепите по роклята ми са достатъчни за преглъщане от по-консервативните гости), се чувствах комфортно и летях цяла нощ като на сън.



Безкрайно съм доволна от контраста, който постигнахме със сестра ми и цветово и стилово - нежна романтика и мистичен мрак. Поне с нея така го решихме :))
А снимките и видеото, които направиха от Стимани Вижън уловиха почти всеки прекрасен момент от тържествения ден по най-чуден начин.


А ето една от най-хубавите лични снимки от вечерта - Кат и аз, две щури муцуни в един щастлив кадър - пазител на усмихнат спомен:
 
Благодаря ви, мили приятели, че направихте празничния ни ден толкова незабравим и великолепен. И до сега по направлението София - Рим можете да чуете легенди за страхотното изкарване на италианци и българи в една лятна вечер близо до Народния театър. Наздраве още веднъж!

Бъдете здрави и все така прекрасни.

А на теб, мила сестричко, пожелавам романтичната усмивка и нежността, която носиш в себе си, да застелят и новия ти семеен живот с много щастие и дълбока любов. Обичам те много.

 Благодаря ви, че споделихте моя разказ и преживяхте момента отново с мен. Бъдете обичани и обичайте много.

shMe :)xxx

3 коментара:

  1. Ехаааа, колко си великолепна!!! За мен беше истинска чест, още повече че си ми съмишленик и оценяваш моите леко нестандартни бижута:) <3 Прекрасна си!

    ОтговорИзтриване
  2. Невероятна красота !Дай боже всекиму такива готини, всеотдайни роднини и приятели които превръщат всеки празник в незабравимо преживяване:)Пожелавам на младоженците всеки миг от семейния им живот да е пълен с толкова любов и красота, каквито са имали в този ден!

    ОтговорИзтриване
  3. Кума-мечта си, Пете! Страхотна работа си свършила! Изпипала си всеки детайл. Изглеждаш прекрасно, а бижуто от Рали е страхотен акцент!

    ОтговорИзтриване