Защото той просто продължава... :)

Здравейте прекрасни хора,

Днес бързо минавам, за да ви споделя. Прекъснах си болничния и се върнах на работа. Просто реших, че бавно и славно той-животът просто си продължава. Е, ще си ходя на разните неща, които ми следват от тук на татък, но обратно сред хората ме кара да се чувствам поне два пъти по-добре.
А хората в работата ме посрещнаха ето така:

Няма нужда да обяснявам колко мило ми стана от тези малки изненадки и подаръчета. Забравих да ви снимам и френската торта с ягоди (домашно производство), както и домашните шоколадови топчета, които ме посрещнаха.

Хубаво е да има после. Хубаво е да си ценен. Хубаво е той просто да продължи. А, аз съм тук.

Показвам ви и първата си 10 минутна картичка. Снимана е на място с телефон, за това не съдете качеството на снимката :).

Фонов печат дантела на задния панел, прекрасен Индиго Блу отпред с ембосинг, малко дантелка и панделки, няколко перлички. Стихчето на панделката се чете и вътре. Но не снимах в бързането. Все пак 10 мин. да я направя... и 10 сек. да заснема при липса на апарат...

Have faith in your dreams

and someday your rainbow

will come smiling through. 





Благодаря ви, феички, че се отбихте днес. :)

Топли поздрави,
shMe

Shake it Scarlett или на гости при Мър Мяу :)

Здравейте, отпочинали и усмихнати сръчковци,

Честито на всички покровителствани от Св. Георги!

Обещах да показвам тези дни. Вчера ви поканих при Картичкофурии. Днес с най-голямо удоволствие ви отправям покана да се присъедините към Мър-Мяуското Забавлятелство Деветнадесето "Кашонено-картонена картичка", където този месец благодарение на вас отново моето нещо се мъдри измежду другите вдъхновяващи вълшебни творения.

Темата е много интересна. Поне на мен ми допадна много. Отдавна ми седи в главата този проект и ето че най-после видя бял свят.
Той със сигурност ще ви напомни на нещо друго мое и няма случайни неща. :)))

 

 

 

Двете дами се родиха заедно за две блогогодишнинки. Просто тази "от утринната зора"  получи своя дом едва сега по милион и една причини :).
Всъщност,  картичката ми има и нещо общо с книгата, която неотдавна най-сетне реших да прочета - "Скарлет" на Александра Рипли. А, моята Скарлет е руса, защото така по-ми харесва, но е не по-малко уверена и силна, разхождайки се по ирландския бряг на зазоряване. Дамата е отново чудесната Owlette на Tiddly Inks.  

Ако не се разбира от снимките - давам уточнения. Това е моята по-различна визия за шейкър картичка.

В случая не ползвам 3D лента, ами около 6 броя кашонени арки, изрязани с щанци Тим Холц. Самият шейкър с цветчета и пеперуди е зад дамата, а тя стъпва на черупки и рапанчета, защото води утрото от морския браг :).
Пожеланието е скрито, в "картичковата" част отзад. Но ще си го чете получателката :).

Смяха ми се мацките от Мър-Мяу като им пратих една сурия снимки, ама как иначе да покажа по-ясно, че съм "по темата" с кашона. Дано и на вас да ви допадне.

Весело празнуване и на този хубав празник. Благодаря, че ми гостувахте и днес. Успешен старт на задачките от утре :)))

С обич,
shMe

Предизвикателства/Challenges:

BMCh: #84 Anything Goes Challenge

Tiddly Inks Challenge #109 - Inspiration from a Movie or Book Theme! (Scarlett by Alexandra Ripley)

WhimsyStampsInspirationsChallenges: Challenge # 58 Theme Pretty In Pink Rubber Team Designs

Stampin for the Weekend:Die cuts and/or punches

Crafts and Me Challenge #131 - Floral Frenzy

613 Avenue Create: Challenge #18 Anything Goes optional Gift Packaging Theme

Картичкофурийско предизвикателство 167: "Третия рафт, в ляво - голямата кутия..."

Здравейте, майски птички,

Христос воскресе!

Няма по-хубаво от топлото и слънчево време. И му е весело и му е леко на човек, независимо какво го дебне от ъгъла със спешните задачки.

Поздравявам ви от сърце с ето това:

Аз съм добре, благодаря.
Нямаше ме дълго време и да си призная си ми липсваше кътчето. Обаче ви посещавах и ви се радвах на красотите.
Еее, и аз не седях съвсем "без работа". Натворих 3-4 новинки, две от които вече ви се показаха при Картичкофуриите и Мър-Мяуските забавлятелства.

Не успях веднага да ви ги покажа тези мои нещица, защото до днес бяхме на едно приказно място, на което наистина успяхме да отдъхнем и съберем много слънчеви и весели спомени. Естествено без компютри, дори обхват на мобилния оператор, който ползвам нямаше. Имаше само една wi-fi връзка за спешни случаи и през нея вечер ви понаглеждах. Нооо, стига съм се оправдавала. а да пристъпвам по-нататък :))).

Днес ви каня още веднъж да станете част от предизвикателство 167, което ви отправих в Картичкофурии и, в което можете да се включите до края на 13 май.

Картичкофурийско предизвикателство 167: "Третия рафт, в ляво - голямата кутия..."

И такааа - отворих аз моята голяма кутия със семейни съкровища. Да, да, точно тази от третия рафт в ляво.
 И извадих тази картичка...

 

А това е картичка на повече от 50 години. Стана ли ви интересно? Надявам се. За мен това е скъп спомен за една прекрасна и вдъхновяваща любов - тази на моите баба и дядо, които за съжаление вече не са сред нас. Историята им е много романтична - тя е млада учителка, той офицер, специално организирана забава с танци, за да може той да я срещне и да танцува с нея... Разделят се за кратко и после той се връща, за да се оженят в края на Втората световна война. А това са те:

Малкото цвете хербарий, което виждате в долния ляв ъгъл на старата рамка е витошки еделвайс. Един от специалните подаръци, които дядо ми прави на баба ми като символ на обичта му. Не се е запазило добре през годините, за съжаление, но продължава да е там, където са го поставили те.
А сега пак за старата картичка. Макар вече да е на толкова години все още цветовете и са чудни. Не знам дали можете да видите, но е доста раздвижена. Има от хубавите блещулки тук там и малко златни акценти. Поводът за подаряването и е бил настъпването на пролетта. Да, дядо ми е бил такъв, успявал е да изненада баба във всеки момент - било с картичка, стихче или серенада на мандолина.  А гражданската му професия беше счетоводител. Поредно доказателство, че творческият и приключенски дух може да живее на най-странни места. :)) Дали съм прихванала по тази линия?
Колко ми беше хубаво да отворя голямата кутия прекрасни спомени.
Защо не го направите и вие? Сигурна съм, че там в някой шкаф, на някой рафт, вляво или дясно, си живее една голяма кутия хубави и мили семейни спомени. Може да са от преди повече от половин век, както този, който ви споделих, а може да са от последната ваканция на ски или море. Изберете един, покажете го, разкажете за него и нека това бъде вашето вдъхновение за поредното ви творческо чудо. Тъй като задачката ми е специфична, най-вероятно ще трябва да направите нещо ново - картичка, таг, защо не АТС?:))

Ето, какво ме вдъхнови да направя моя спомен. Запазих основните цветове и форми и направих книгоразделител. Баба беше учителка, както казах, и любовта ми към книгите и четенето се дължат главно на нея. Тя, също така, беше и първата, която ми подари книгоразделител и ми обясни за какво се ползва.

Помня големия му тъмен пискюл, който ме беше впечатлил силно. За това си изплетох един голям и тежък такъв за моя книгоразделител. А иначе има много дистрес мастила, печат на Hero Arts, копик маркери тук там, рок кенди блещулки, златен маркер, MME хартии и много хубави спомени.


И понеже старата картичка е по своему "раздвижена", аз също включих едно двойно плъзгащо движение в моя разделител.


На две места в скритите части отпечатах любими мои цитати, но и оставих няколко празни места, на които получателят на този книгоразделител да постави своите любими книжни мисли.

Надявам се почивните празнични дни и срещи със семейството да бъдат благотворни за вас. Да се отпуснете и съберете много слънчеви емоции и мили спомени. Нека вдъхновението бъде с вас! Очаквам ви с нетърпение при Картичкофурии.

С обич,
шМи

Ще го покажа при:
Bearly Mine Challenges: #84 Anything Goes Challenge