5 май 2013 г.

Картичкофурийско предизвикателство 167: "Третия рафт, в ляво - голямата кутия..."

Здравейте, майски птички,

Христос воскресе!

Няма по-хубаво от топлото и слънчево време. И му е весело и му е леко на човек, независимо какво го дебне от ъгъла със спешните задачки.

Поздравявам ви от сърце с ето това:


Аз съм добре, благодаря.
Нямаше ме дълго време и да си призная си ми липсваше кътчето. Обаче ви посещавах и ви се радвах на красотите.
Еее, и аз не седях съвсем "без работа". Натворих 3-4 новинки, две от които вече ви се показаха при Картичкофуриите и Мър-Мяуските забавлятелства.

Не успях веднага да ви ги покажа тези мои нещица, защото до днес бяхме на едно приказно място, на което наистина успяхме да отдъхнем и съберем много слънчеви и весели спомени. Естествено без компютри, дори обхват на мобилния оператор, който ползвам нямаше. Имаше само една wi-fi връзка за спешни случаи и през нея вечер ви понаглеждах. Нооо, стига съм се оправдавала. а да пристъпвам по-нататък :))).

Днес ви каня още веднъж да станете част от предизвикателство 167, което ви отправих в Картичкофурии и, в което можете да се включите до края на 13 май.

Картичкофурийско предизвикателство 167: "Третия рафт, в ляво - голямата кутия..."

И такааа - отворих аз моята голяма кутия със семейни съкровища. Да, да, точно тази от третия рафт в ляво.
 И извадих тази картичка...

 

А това е картичка на повече от 50 години. Стана ли ви интересно? Надявам се. За мен това е скъп спомен за една прекрасна и вдъхновяваща любов - тази на моите баба и дядо, които за съжаление вече не са сред нас. Историята им е много романтична - тя е млада учителка, той офицер, специално организирана забава с танци, за да може той да я срещне и да танцува с нея... Разделят се за кратко и после той се връща, за да се оженят в края на Втората световна война. А това са те:


Малкото цвете хербарий, което виждате в долния ляв ъгъл на старата рамка е витошки еделвайс. Един от специалните подаръци, които дядо ми прави на баба ми като символ на обичта му. Не се е запазило добре през годините, за съжаление, но продължава да е там, където са го поставили те.
А сега пак за старата картичка. Макар вече да е на толкова години все още цветовете и са чудни. Не знам дали можете да видите, но е доста раздвижена. Има от хубавите блещулки тук там и малко златни акценти. Поводът за подаряването и е бил настъпването на пролетта. Да, дядо ми е бил такъв, успявал е да изненада баба във всеки момент - било с картичка, стихче или серенада на мандолина.  А гражданската му професия беше счетоводител. Поредно доказателство, че творческият и приключенски дух може да живее на най-странни места. :)) Дали съм прихванала по тази линия?
Колко ми беше хубаво да отворя голямата кутия прекрасни спомени.
Защо не го направите и вие? Сигурна съм, че там в някой шкаф, на някой рафт, вляво или дясно, си живее една голяма кутия хубави и мили семейни спомени. Може да са от преди повече от половин век, както този, който ви споделих, а може да са от последната ваканция на ски или море. Изберете един, покажете го, разкажете за него и нека това бъде вашето вдъхновение за поредното ви творческо чудо. Тъй като задачката ми е специфична, най-вероятно ще трябва да направите нещо ново - картичка, таг, защо не АТС?:))

Ето, какво ме вдъхнови да направя моя спомен. Запазих основните цветове и форми и направих книгоразделител. Баба беше учителка, както казах, и любовта ми към книгите и четенето се дължат главно на нея. Тя, също така, беше и първата, която ми подари книгоразделител и ми обясни за какво се ползва.


Помня големия му тъмен пискюл, който ме беше впечатлил силно. За това си изплетох един голям и тежък такъв за моя книгоразделител. А иначе има много дистрес мастила, печат на Hero Arts, копик маркери тук там, рок кенди блещулки, златен маркер, MME хартии и много хубави спомени.


И понеже старата картичка е по своему "раздвижена", аз също включих едно двойно плъзгащо движение в моя разделител.


На две места в скритите части отпечатах любими мои цитати, но и оставих няколко празни места, на които получателят на този книгоразделител да постави своите любими книжни мисли.




Надявам се почивните празнични дни и срещи със семейството да бъдат благотворни за вас. Да се отпуснете и съберете много слънчеви емоции и мили спомени. Нека вдъхновението бъде с вас! Очаквам ви с нетърпение при Картичкофурии.

С обич,
шМи

Ще го покажа при:
Bearly Mine Challenges: #84 Anything Goes Challenge

13 коментара:

  1. Еххх, много мила история за твоите баба и дядо!
    А книгоразделителят <3 е перфектен! С всичките му детайли! :) ХОХОХО

    ОтговорИзтриване
  2. Аз за пореден път сериозно се разчувствах,че чак май се и просълзих лекичко...много,много мила история от твоята вълшебна голяма кутия от третия рафт,в ляво :) Разкошен спомен си избрала да ни разкажеш и искрено ти благодаря за това ;) По всичко личи,че са невероятни хора от които изглежда ти си наследила много-особено много от творческият,приключенски дух на дядо ти:))) Ще направя всичко възможно да успея да се включа в тази твоя поредна авантюра с невероятен сантиментален заряд...понеже и аз си имам един невероятен,удивителен дядо,на който с удоволствие бих посветила не едно и две творения...с радост,ще направя нещо в негова памет! Твоят книгоразделител е просто прекрасен и носи точно тази емоция на любов през годините :)Благодаря ти за невероятната тема:)ХХХ

    ОтговорИзтриване
  3. WOW WOW WOW this is totally fantastic, so much love and detail has gone into this. Thank you for sharing with us at BearlyMine Challenges this week. Jackie SDT x

    ОтговорИзтриване
  4. All stunning, gorgeous design and details...Thank you for joining us at Bearly-Mine challenges this week and hope we see you again. Good Luck..Hugs Lozzy x

    ОтговорИзтриване
  5. Душата ми ликува,четейки подобни истории!Благодаря ти от сърце за споделеното съкровище,спомените и всичко,сътворено!!!Не съм сигурна,че ще ми остане време да се включа,но те поздравявам за чудесното предизвикателство!!!

    ОтговорИзтриване
  6. Предизвикателство по твоему... Няма такова до сега... В никакъв случай не искам да обидя никой, но наистина ти правиш нещата по друг начин- бръкваш в онзи забравен ъгъл на дясната камера на сърцето отляво и просто изваждаш от там всичко... Казваш нещата, както са и се получава приказно вълшебство... Благодаря ти за тази история. Всички обичат бабите и дядовците си, но не всеки е силно свързан с тях... При теб си личи онази невидима нишка, която е здраво свързана в двата края. Чувам леката мелодия, която се разнася при подръпването й. Сигурна съм, че много се гордеят с теб :) Не знам дали ще успея да се включа, но със сигурност ще прочета още няколко пъти историята :) Благодаря, вълшебнице, за поредната приказка :)

    ОтговорИзтриване
  7. ВоИстина Воскресе, Петя!
    Страхотен книгоразделител! Много интересно се е получил с тези раздвижени елементи. Много интересно предизвикателство! Дано успея да се включа, макар че, признавам си в момента не ми идва нищо на ум. Така съжалявам, че не го видях по-рано, та да разровя чекмеджета на село.

    ОтговорИзтриване
  8. Ех, мили момичета, толкова мило ми стана от вашите коментари. Прекрасно е, че мога да споделя с вас толкова скъпи за мен неща. Благодаря ви за хубавите думи и прием. Безкрайно ще се радвам, ако успеете да се включите с вълшебствата си :)ххх

    ОтговорИзтриване
  9. This is beautiful and I love your distressing too.

    Sharon - Bearly Mine DT

    ОтговорИзтриване
  10. Прелест отвсякъде! В твоето кутче е винаги топло, уютно, китно, цветно и вдъхновяващо! Ще се включа задължително!!!

    ОтговорИзтриване
  11. Направо ме разчувства.... и ме развълнува и ти знаеш защо :)

    ОтговорИзтриване