Ииихаа :) The joyful rythm! :)

Добър вечер, творящи магьосници,

Днес съм сготвила по рецепта. Ооо, да точно тази на прекрасната Диляна при Катичкофуриите, за която рецепта безкрайно благодаря. Донесе ми няколко часа вълнение от най-хубавия вид :) Благодаря за вдъхновението, Ди, и за всички хубави неща, които си направила още преди години, правиш сега и съм сигурна, че ще сториш и в бъдеще за хората.

Та, ето я и нея. Запознайте се с Kaydance, сътворена от Елизабет Бел за Whimsy Stamps. Тази малка красавица затанцува във веселия си ритъм във въображението ми още в първия момент, в който я зърнах. За това и моят избор за картинката от рецептата се падна на нея.

Да си дойдем на ... копчетата. Nana ни показа преди време нещо подобно с прозрачни камъчета. Е, аз заложих на големи прости прозрачни копчета. Надписах си ги с каквото ми се стори подходящо и си спестих надписът като допълнителен елемент от рецептата :)))

Като сме на "копчета" не мога да се сдържа да не ви вметна нещо, което винаги ме е забавлявало. Но, не и горката ми сестричка. Милата ми тя от съвсем малка има рядката фобия - Koumpounophobia, или со кратце - фобия от копчета. М, да - риза при нея не можеше да се види до съвсем скоро. Напоследък обаче много здраво се е стегнала и освен откровената погнуса, която изпитва към пипането им, вече някои "форми" на това любимо мое нещо пробиват своя път до гардероба и :))) Сиси, не се сърди, знаеш кооолко те обичам:)

Оцветената картинка някак не ми стигаше, въпреки различните средства, които ползвах при оцветяването. И за това се заиграх. Освен, че я сложих в "пукнато стъкло", докато правех ембосинга със заетото (мерси, Миме) количество прозрачна пудра, пръснах и няколко зрънца черна и златна пудра. Разтопените черни зрънца някак си ми се искаше да внесат чувството за "dust in the wind" или просто по-зрелищно замазване на картинката:))) Златната може да се види като "вграден glitter ефект" на последната снимка на шапката на Kaydance.

На лицето си "уших" едно quilted одеало, а вътре заложих на цял лист прекрасна хартия с малко туй-онуй натъкмяване :). Използвах хартии главно от страхотното блокче на Prima - Zephyr, а точковите парчета са ми остатъци от блокче на ММЕ.

По рецептата на Диляна трябваше да сложа и два машинно изрязани елемента. Аз си избрах прекрасната разлистена рамка на Leane Creatief и един заврънтулест дантелест мотив на Joy Crafts.
Моята добавка е букетчето сини розички, което може да се брои или като едно, или три, но май при всяко положение няма да загорим манджата.

И, за да не бърборя повече - изпращам Kaydance при своята вдъхновителка в:

Картичкофурийско предизвикателство 152 - Предизвикателство по рецепта

Също така my leafy and zig-zag edges може и да намерят място при Whimsy Stamps Inspirations Challenges в тяхното Challenge 55 - Fancy Edges Monthly Challenge

Влкючвам се и тук, в един прекрасен клуб на оцветяващите :) - Copic Marker Europe - #13 Anything goes with copic markers

И в крайна сметка - I tied up all my loose ends - и влизам при Papertake Weekly Challenge и тяхното Tie Up Your Loose Ends :)


Желая лека нощ, добро утро и прекрасен ден на всички вас! Благодаря, че се отбихте :)

ALOHA! and smile :)

Привет и ALOHA! :)

Дарувам ви с по един пъстър лей и ви каня на хавайско парти. :)

Представям ви една моя мечта, която вчера и днес намери малък весел израз така:

Това е прекрасната Калей на Mo Manning. Като я погледне човек, особено в това сумрачно, студено и болно време тук навън, как да не му се прииска да се пренесе далече далече край кристално прозрачни води, мирис на екзотични омайни цветя, музиката на укулеле, повея на омагьосан с хиляди усмивки вятър...ехх.

Хавай на щастието и цветовете.

Нямах търпение (което си личи тук там, де) да направя тази картичка. Толкова лесно ми беше, всичко идваше само и заемаше мястото си.

 

 От хибискусите, които отдавна исках да направя и понарисувам и придружаващите ги екзотични листенца, до зелената морска костенура, която интерпретирах по мой си начин в 3D emboss формат :).

И като сме в Хавай, как да няма едно сърдечно и топло Aloha - надписът е от комплект печати - пожелания на Whimsy Stamps, които безкрайно обичам.

 Малко 3D Clear Gloss и прекрасна glitter дизайнерска хартия (Boho Chic на First Edition Paper) ми помогнаха да внеса и чувството  на свежест и вечна младост.

Искам Калей да се усмихне в своя танц тук:

CMC# 12 Oh, So girlу  на CardManiaChallenges, защото момичетата са си момичета навсякъде по света и просто искат да се забавляват ;)
По съшата причина ще участваме и тук:
Something Girly на Stampin' For the Weekend.
И понеже в The CrazyChallenge също ще празнуват, нашето парти отива и при тях в CCH # 137 Party timе
Отдавам чест на хибискусите при All Sorts Challenge в тяхното Week 190 - Flower Power
И тъй като Калей е рожба на Mo и приятелка с ембосната костенурка ще поздравим и дамите в Mo's Challenge Blog в Challenge #169 - "Emboss It!" w/Mo imagе
И накрая, за да се позабавляваме още малко отиваме и при Bearly Mine Challenges в прекрасната им игра Challenge 70 Tic-Tac-Toе (first vertical row).

И накрая, за да се пренесем наистина на Хавай, ви поздравявам с една от най-любимите си песни, която винаги хем ме кара да се усмихвам, хем пълни очите ми със сълзи.

До скоро! :)

Една идейка

Здравейте, мили хора,

Днес искам да ви покажа нещо бързо, но, мисля, ефектно.  Или, поне дамата, за която беше предназначено изглеждаше наистина доволна, а това ми стига :)

За мое съжаление имах твърде малко време да измисля и съответно направя нещо подходящо за човек, който има слабост към хубавите и скъпи чанти. И, като се сетих за чанти, "нещото" само си дойде.

 Направих простичка кутия, но с любими хартии и нарочно не я украсявах повече.

Исках да изглежда като "обикновена" :) подаръчна кутия, за да придам мааалко повече тежест на семплата чантичка вътре.                                  

Обичам да променям хартията и да се опитвам да "докарам" вид на нещо друго.  Тук използвах един от начините за правене на "кожа". 

Лесно, бързо и наистина мисля - ефектно. Необходима е подходяща папка за релеф (може и не такава "влечугова", а например на малки квадратчета тип "шах- матна дъска"). Използвах структурен картон с различен цвят сърцевина, но не е задължително. След като мина през папката и Биг Шота, покрих цялото парче картон с мастило за ембосинг (в случая да си призная ползвах "Perfect Medium" на Ranger, но върши същата работа), наръсих обилно с прозрачна пудра и воала. За съжаление пудрата ми свърши и не можах да докарам съвсем "лачения" вид. За по-добър ефект е хубаво да се сложат поне 3 слоя мастило и съответно пудра.

И да добавя още нещо важно. Когато променям хартия с цел после да я сгъвам и прегъвам, както в случая, първо си маркирам/биговам сгъвките и едва тогава започвам гореописания процес с папката за релеф, мастилото, пудрата и т.н.  Много по-лесно е, защото след промяната "кожата" става доста по-твърда и капризна.

Ами, това е моят опит с тази техника. Ще се радвам, ако ви е допаднало.

Поздрави и усмихнат слънчев ден! :)

Всичко ново (продължение)

 

Много се чудих дали да не допълня предходния си пост, тъй като голямата история е там, но реших, че в продължение, ще е по-добре и по-ясно :)

Ще ви покажа първото си творение в Новата Година, в новото, което ми предстои.

Може да не е най-доброто, но ми е най-любимото творение, защото получих възможността да го направя.

В него има много радост, музика, здраве, късмет и ярки цветове в чест на всичко, което обичам, всичко, което ме радва и ми дава надежда.

Днес картичката бе подарена на милите си вдъхновители, но за мен тя ще продължи да означава много, защото белязва своеобразното начало на живота, който ми беше подарен.

 

 

 

 Танцуващите прекрасници са отново от  Mo Manning и са един от най-любимите ми печати, заради удоволствието и насладата от танца, които излъчва. Картинката за съжаление се наложи да оцветявам на нехубава обикновена хартия, но въпреки "кървенето", пак се насладих на процеса:)

 

 Формата е по-малко известна разновидност на флип картичките и много ми хареса да я "инженерствам" като за пръв път.

 

 С тези танцуващи сладури чувах музиката през цялото време и за това такъв е и основният ми фон, подсилен със златен ембосинг и малко ярки дистрес мастила.

 

 Пожеланието също е ембоснато.

 

 Картичката отиде при дечица и за това реших да им подаря импровизиран букет от балони :)

 

А калинките са навсякъде, защото заедно с детелинките носят много късмет и щастие.

 

Един истински ден за празнуване!


Мисля да го покажа на Вили - Vili's Art, защото обичам всичко, което правиш и защото това е моят най-любим проект.

Ще го покажа и в Забавлятелство Петнадесето на лейди котките от Мър - Мяу , защото червено и златно са част от цветовете на Коледа, които в комбинация винаги ме стоплят през годината до следващя празник.

И тъй като съм без дизайнерска хартия, но с много обич ще включа картичката и в CCH # 136 на The Crazy Challenge.

С най-добри пожелания и до скоро :)

Всичко ново

Искам от сърце да пожелая на всички вас една Честита Нова Година, изпълнена с мечти и ползотворни и приятни начини за осъществяването им! :)

Започвам този пост с надежда, радост и желание за споделяне. Искам да разкажа какво ми се случи, как го преживях и какво научих.
Макар и съвсем бебе, искрено желаех този блог да бъде по-често населяван от изказаните ми мисли и чувства - било в думи или нещо цветно. Уви, това не се случи до сега, но не поради мързел :) или липса на организация.
Преди няколко месеца съвсем неочаквано ме диагностицираха с болест със сложно латинско наименование. Поне така я приех в началото. После започнах да я наричам с простичкия трибуквен синоним.
Дори сега не мога точно да опиша всички буреносни емоции, които преминаха през мен в първите няколко часа, когато само аз знаех за това. Изплаших ли се? - Абсолютно. Това е първото нещо, което се вкопчи в мислите ми. Но не страх за мен, за това, което евентуално може или не да ми се случи чисто физически. Страхът, който ме обзе бе свързан с най-близките ми, с това как да им кажа, как ще го приемат и дали ще могат... Стегнах се и осъзнах, че голяма част от тежестта на лошата новина зависи от начина, по който аз самата я приемах и способността ми да го покажа на любимите ми хора. Нямаше да се дам така лесно на трагични тъмни мисли и паника. В крайна сметка, предварителните прогнози бяха такива, че от най-лошото съм била изтеглила възможно най-лекия вариант. Тоест предстоеше ми трудна операция, отстраняване на орган, доживотно медикаментозно лечение и други разни неща....Но, думите "нормален живот след това" присъстваха в консултациите, които направих. Приех това и бях сигурна, че изненади няма да има. Исках го повече от всичко.
Първо казах на съпруга ми. Казах му го така както му разказвам всичко, което ми се е случило през деня. Бях спокойна, той също. Просто застана до мен, както винаги го е правел, и заедно тръгнахме и по този неочакван и нежелан път.
В онзи момент избрах да споделя какво точно се случва с мен на много малко хора. Все пак предстоеше най-светлият и скъп за мен празник в годината и наистина не исках да притесня всички.
Тези, които знаеха ме подкрепяха на всяка крачка, всеки по своя си начин. Не мога да изкажа благодарността си за цялата любов, подкрепа и чувство, че си ценен и скъп, които получих от децата ми, родителите, сестра ми, приятелите ми. Тези прекрасни емоции ми действаха и действат по-силно от всички медикаменти, които трябва да приемам.
Няколко дни преди Коледа ме оперираха.
Бях в златните ръце на истински лечител. Доктор, който ме прие по спешност, въпреки тежкия си график и операции тук и чужбина, въпреки трудната повече от 5 часова операция, която в крайна сметка ми направи, въпреки предстоящите празници. Доктор на тялото, но и доктор на духа. Отношението, което получих и продължавам да получавам от него е отношението на истинския професионалист, такъв какъвто трябва да бъде, но и на човек към човека. Благодаря за всичко!
Не мога да не споделя и какво значи поредно доказателство за истинско приятелство. На всеки етап през тези няколко месеца до мен беше и една изключително силна жена, преживяла много - моята най-дългогодишна приятелка. С дълги разговори, с ценна информация за болестта ми и това, че ми препоръча моя доктор, със спокойствието и увереността, които допълнително ми вдъхна - Благодаря от сърце! Искрено съжалявам за ужасното нещо, което ти се случи, докато помагаше на мен...
И, накрая - за прекрасния ми съпруг. Моята най-дълбока, най-силна любов и мой най-добър приятел. Този истински мъж ми даде всичко. Говореше с мен, правеше планове с мен, разсмиваше ме в тези трудни месеци. Беше с мен и в деня на операцията. Когато отворих очи, после когато пак ги отворих, през цялото време, докато лежах, той беше там. И сега е до мен силен, красив, даващ и истински. Обичам те!
Сега ми е малко по-трудно от преди. Но обичам живота още по-силно. Вярвам по-силно. Искам да давам повече. Искам да оздравея напълно и ще мина през всички необходими стъпки смело и не сама.
Случи ми се нещо ужасно и страшно за човек на 31г., майка и съпруга. Но бях и съм благословена и получих, и преживях много добрина в лошото.
Реших да разкажа тук моята история, защото ми се иска да вярвам, че може макар и мъничко да даде надежда на някой, който преминава през подобно изпитание.
Не веднъж съм благодарила и на всички вас, творящи феи, за прекрасните ви картички, кутийки, албумчета, чудеса, които споделяте и с непознати хора като мен. Сега специално искам да ви благодаря, защото в моите трудни моменти имах и имам пред очите си красотите, които вие създавате, а това ми беше необходимо.