Честит Рожден Ден на теб - А Happy Birthday to You! :)

Здравейте лястовички, щъркелчета, пролетни цветя,

С толкова емоции, игри, приключения, тайни и загадки не е лесно, ама хич. За сметка на това е толкова хубаво и вдъхновяващо.

Днес най-после смогвам да поздравя една изключителна дама, за творчеството на която е трудно да се подберат само няколко думи, които да изразят цялата му сила и въздействие. Цветовете и са толкова живи, ярки и запомнящи се, че няма как да я объркате.

Честита блогодишнина, Кали, а и сега ще кажа и Честит Рожден Ден на теб! Вече ти пожелах от все сърце с думи, а сега ще ти пожелая и с картичка. Опитах се да е такава - цветна и многосъдържателна като тебе, за да ти донесе поне част от хилядите преживявания, които всяко твое творение носи на мен.

Самата картичка отиде при малката дъщеричка на една от двете ми най - стари и добри приятелки, която стана на една годинка. Исках да е нещо специално и усмихнато като малката Даная и прекрасната и мама.

Комбинацията между безкрайното вдъхновение от Кали и усмивките на малката принцеса Дани в крайна сметка роди това след една дълга безсънна нощ. :)

Та, има бол - дантели, панделки, цветя, талисманчета (поне 3), перли (тях си ги обичам най-много), тегели, бордъри, блещулки и гланцове, и шарено - бая. :)
За картинката искам да ви разкажа специално. Само тя не е нова. Това всъщност е едно от първите ми при това изцяло завършени "проби" с алкохолни маркери от преди година и малко, надлежно извадена от папката ми за упражнения. А тя е пълна с над сто започнати и почти всички недовършени проби и експерименти. Реших да използвам точно тази картинка, за да покажа на една добра приятелка, как оцветяването не бива да е притеснение, а удоволствие. До пробите ми с копиците бях оцветявала само с моливи и акварели и в тази картинка това безкрайно си личи. Сега виждам собствените си милион и една грешки в чернокосото съкровище на Mo Manning, но си я обичам също толкова много, както бих я обичала, ако я бях правила сега с малко повече цветове и "рафинирана" техника. Тогава имах всичко на всичко 18 маркера и картинката е правена с тях. Светлосенките по рокличката са дело на миксиране на червено и кафяво, а не последователни и съответстващи си червени нюанси - тогава имах само два. Сивото е едно сиво и лилаво и т.н. ... Та, изводът ми е - да се забавляваме с цветовете винаги. С времето всяка от нас става все по-добра и си изгражда свой си стил на оцветяване. Разбира се, че трябва да искаме и да се стремим да стават все по-хубави картинките ни, но нека процесът да не ни носи досада и притеснение как другите ще погледнат работата ни, ами да им се радваме такива, каквито станат сега, пък следващите ще са съвсееем други. :)

И след несъвършената ми, но обичана картинка, две думички за букетчето. Аранжирах си го с  микс от готови, но и няколко домашно приготвени китки и шума, така че да се заиграва с другото букетче.
Другото май е ясна работа.

Ще използвам тази публикация, за да ви покажа и моите първи "редовни" (разбирайте в точни размери и изисквания за лице и гръб;) ) АТС-та, които направих по някое време миналата седмица.

И те не станаха съвършени, както си ги бях намислила, разбира се :). Но за това най-вече е виновна липсата ми на фини бяла и безцветна ембосинг пудри. Ако имах, със сигурност повече щях да се доближа до началните си представи за нещата. Казвате да спирам да дърдоря и да ги показвам най-накрая тия АТС-та. Добре, де, ето ги :)

Вдъхновени са от любовта на Ем, Деси (Иволина) и Кати към дистрес мастилата и/или ембосинга иии, понеже те са главинте виновнички въобще да се захвана да правя "истински" АТСта моята серия първа е посветена на тях. :)))

За основа си избрах малко по-интересен материал - борд за рисуване с маслени бои. Хареса ми доста и май ще го ползвам пак за такива визитки, но и други интересни работи. Дистрес мастилата и маркерите си го харесаха определено. :)

И накрая  за гръбчетата. Ами от доволна, пре-доволна съм, че открих един прекрасен дизайнер - Nicecrane. Неговата представа за гръбчета, чудесно покри това, което исках и аз. Тъкмо се чудех как сама да си ги направя и попаднах на него. Благодаря от сърце, разкошни са, поне за мен :).

Благодаря много, че ме посетихте отново. Надявам се настроението ви да е ведро и усмихнато, както се чувствам днес и аз. До съвсем скоро!

Топли поздрави,
shMe


Предизвикателства/Challenges

ЧРД, Кали! - "Червенокоска ви предизвиква..."

Имам си талисманче (висулка, де) и за това идвам и при вас, прекрасни дами, в  CCH #142 - Add a charm

Mo'sDigital Challenge #179 - Fabric + Mo Image

Crafts and Me Challenge 127 - SPRING FLOWERS

Papertake Weekly Challenge: Anything Goes

613 Avenue Create: Challenge #13 Anything Goes with Flowers

Whimsy Stamps Inspirations Challenge # 57 Stitch It Real or Faux

За авантюристите, приятелите, наградите...дойде ред :)

Здравейте приятели,

 Първо - простете, ако съм прекалила с държането ви в напрежение. Просто писах ли, писах, гледах ли, гледах...а то, времето си тече.

И този път си мислех, че всичко ми е ясно, че съм си премислила и обмислила нещата, които искам съвсем ясничко и подреденичко да ви кажа, споделя, може би изненадам. Е, да, ама не – по-трудно започване скоро не съм имала.

Искам само да предупредя всички, че това ще бъде една прилично длъжка публикация и от сърце ви моля да я издържите заедно с мен до края.

Имах някаква идея да ви разкажа малко повече за рака и колко важни са профилактичните и навременни прегледи. Но с него се разделихме. Пуснах го да си ходи, Точице. На изпроводяк любезно го помолих да не се връща пак, защото тия няколко месеца се разплатихме премного с него. За това реших и да не го връщам, а само да отправя един призив към всички ви – моля ви, обичайте здравето си, определете си някакво време и посетете доктора за дълго отлагания профилактичен преглед, дори да нямате никакви симптоми, признаци, подозрения или съмнения. Това спаси гласа ми и в пряк и в преносен смисъл…

Когато започна моята Авантюра, ви споделих защо точно „авантюра“. Не знам обаче дали успях да ви покажа колко безкрайно лична е тази работа за мен. Вярно, че избрах формата на блог игра, но ми се стори най-подходящият начин да ви предизвикам както да се впуснете в любимото занимание, така и да ви провокирам да се замислите за всички неща, които печелим, получаваме, даваме и споделяме в тази наша вълшебна общност, а от там и в живота като цяло. Още веднъж да оценим колко богати сме всъщност и как дори времето, отделено уж на една гадна болест и един непознат, капчица творчество и щипка искрена усмивка може да ни развълнува дълбоко и дори да ни направи по-близки, по-искрени и защо не една идея по-щастливи.

Въвлякох ви в едно лично приключение, може бе малко егоистично от моя страна, но начинът, по който ми отвърнахте вие, толкова искрен, позитивен, зареден с красота в творения и думи ми говори, че и за вас тази авантюра наистина е било едно приятно и малко по-различно изживяване.

Колкото и да се напъна, няма да мога да подбера най-подходящи думи, с които да изразя благодарността си за това как ме накарахте да се почувствам.

И се смях с глас, и въздишах с романтични усмивки, и се вълнувах, и се трогвах до сълзи, гледайки вълшебните ви творения, четейки личните ви истории, разсъждения, споделени мисли и чувства, понякога сурови самокритики или пък съмнения.

Подарихте ми повече от колкото си мислите, дадохте ми, без да поставяте условия, подкрепяхте ме и ме държахте здраво изправена, дори когато коленете ми трепереха. Позволихте ми да се държа като себе си – да си плямпам на воля, да ви посещавам, когато ми скимне, да се обръщам към вас ужасно фамилиарно понякога (страшно дразнещо сигурно), да не се преструвам, че не ми пука, да си говоря лирично и от сърце, както ми се иска.

Освен, това творихте, мислихте и писахте за нещата, които ви вълнуват, които вълнуват и мен. Не пропускахте да надникнете и в моето местенце, да ми оставите нещо хубаво, на което с удоволствие после да ви отвърна.

Ето така протече моята Авантюра за мен самата. Пристрастих се ужасно много, съвсем честно си го признавам. Сега, когато ежедневието ми съвсем скоро ще се завърне такова каквото беше преди - с много детски смях и игри край мен, една топла и уютна мъжка прегръдка, след още малко време и „сериозната ми“ офисна работа, съм много по-смела, вдъхновена и силна.
Имам си едно ново само мое си местенце, което обаче споделям с целия свят, имам и много нови приятели, които открих по най-прекрасния начин, на които мога да говоря не само с думи и да ми отвърнат по същия начин.

Благодаря ви авантюристи, че препускахте заедно с мен, че отдадохте толкова много обич и чувства на хората, които ви вдъхновяват, които ви провокират, обогатяват.

И, да, Иве, Вили, Ем, Снеже, Кати и всички вие, изводът е, че „виртуална“ е само средата, но не и съдържанието, което влагаме. Хората, които стоят зад красивите снимки на прелестни творения, интересни истории и приказки са истински. А приятелството – то не признава никакви граници, било то реални или виртуални, когато бъде намерено, почувствано и споделено.

И в този, все пак дошъл си, ред на мисли и силно личния елемент (така казват по телевизията), сърце не ми даде да ползвам рандом генератор, колкото и по-лесно да беше.

Е, да, де, но дойде наистина трудното.

Я, някой, но честно, да ми каже как се избира между 48 разкошни и лични проекта, които са те докоснали и трогнали?!  Ама, да прочете и историите им, вдъхновенията им, да опознае създателите им, та така чудесно, съвсем да се обърка.
Знам, че не ме жалите сега, ще кажете – „ами, шМи, нали ти така си го поиска, бе, моме?“. И, да, ще бъдете съвсем прави.

За това просто четете надолу и стигнете до последния ред, защото казвам всичко на един дъх!

Признавам, ползвах и малко помощ от „арбитър“ (находящ се доста далече и общуващ с мен предимно виртуално ;) ), който поне мааалко ми помогна в този не лек, сигурно не много обективен избор, въпреки неистовите ми старания.

Голямата ми награда (въх, че голяма, няма що) отива при …

Aneliya Nekezova

Ани, албумчето ти ме впечатли много, защото въпреки че ти е било първо си се справила повече от страхотно с всяка страничка, за да се получи накрая един уникален подарък. И, защото искам да направиш още такива албумчета за пролетта и мечтите, ти пращам малко помощни материали. :)))

Комплектът за правене на брадс отива при …

Ем

Освен уникалните ти произведения, историята за Силвето и есето ти уцелиха сърцето на Авантюрата, а и чисто субективно искам да направиш един куп страхотни АТСта с новите си дизайнерски брадс. ;)

Списание едно с копченцата и още една награда изненада към него отиват при…

Kakichka

Кат, за малките големи неща...

 

Списание две с копченцата и още една награда изненада към него отиват при…

Cvety

Цвети, възглавничката ти е просто уникална и като визия, и изпълнение.

 

Списание три с копченцата и още една награда изненада към него отиват при...

Toni (на многото Точици)

Няма грешка. Има и трето списание, което с копченцата си и още нещо идва при теб, Тони, заради чудесната ти нова страст с куклите, които толкова добре докарваш до първообраза им, заради страстта към създаването (преизпълни си квотата, както вече казах) и защото обичаш копчета ;).

Хич и не мислете да си тръгвате, като прочетохте горното, защото има още много. Хаа, хванах ви аз вас. Казах, ви, лично е, няма да се отървете толкова лесно.

Villi,

С мен ли си още, момиче? Мислиш ли, че след тази толкова лична изненада с портрета ще те оставя ей така? Никой до сега не ме е рисувал, това е първият ми портрет и го чувствам като нещо, което искам да отплатя по специален начин на художника, а не само участника в Авантюрата. За това за теб подготвих нещо тематично като награда и се надявам да те изненада също толкова много, колкото ти изненада мен.

Такаааа. А всички вие неспоменати до тук, мили мой авантюристи, сериозно ли си помислихте, че ще си тръгнете само с потупване и благодаря? Тук беше мястото да го направя. Ама, няма.

Що за Авантюра ще е това, ако не си отнесем по нещо за спомен от нея?
Мили момичета, творили сте с много любов, вложили сте много страст, участвахте с приключенски дух при мен за това реших, че от тази Авантюра никой няма да си тръгне с празни ръце.

Подготвих награда изненада за всяка една от вас, участничките, авантюристките, която мисля или поне се надявам, че ще ви хареса.

Дали пък аз успях да ви изненадам сега? :)

Ии, преди да ми поставите диагноза „тотално луда“, „мазна баничка“ или „тая па, мъж и сигурно е милионер“, в своя защита ще кажа следното.  Бях си обещала след цялата тази сложна моя история, ако геройски устискам до края, да си подаря нещо лично и само за мен. За това си заделях по малко някакви си средства от поопоскания покрай боледуването ми семеен бюджет (мъж ми ще ме прости, но имах нужда да го направя).
Вместо това обаче реших да вложа това мое „спестяване“ в един голям „награден фонд“ и да споделя радостта си с вас. Защото вие го заслужавате. Всеки един от вашите проекти заслужава да бъде награден.

И освен това така цялата тази работа по обявяване на наградите стана доста по-приемлива за мен.

Ще ми бъде приятно някога, когато смогнете, искате, можете да ми пратите ваше АТС, защото страшно завиждам на Ем за колекцията, която съвсем скоро ще има :))))). 

И дано сега успях да изпиша по една усмивчица на всичките ви 34 личица (34 за участничките, а дано има и бъдещи участници в нови приключения;), защото ако не съм – тооо, продължавам.

Казах, че ще е дълго.

Тук искам да изкажа и едно голямо БЛАГОДАРЯ за подадените две ръце и сърце от още една дама, която участва в моята Авантюра и извън нея по своя си емоционален и понякога стряскащо откровен начин – Мария от наборсата.ком. Мари, нищо нямаше да е същото без теб.

А, в петък най-после ще се върна у дома и ще прегърна децата си. Броя часовете… 

И сега ще ви издам и аз една тайна. Поканиха ме на кафе в съботната сутрин, юхууу. Ами ще се радвам, я. Не съм пила кафе сума ти време и сега не мога да му се наситя. А ще има и домашни сладки… Съблазнително, а?
Тогава, защо не дойдете и вие, авантюристки потайни? Ей, така да се видим и да си поприказваме сладко. Пък току виж се разбулят разни тайни и мистерии. :)))

Мястото на срещата е кътчето на Мария (naborsata.com), която ептем ме разрева, знаейки, че не мога да дойда до Стара Загора, като ми поднесе тази изненадваща покана за събота сутрин (6 април) в 10:30ч. за моя собствена среща с вас…

За тези, които не могат да дойдат, моля ви, пишете ми на beingshme[at]gmail[dot]com, за да уточним изпращането на наградите.

Няма да казвам край, защото приключенията тепърва започват с нови сили, вдъхновения и нови вълшебни приятелства.

Благодаря ви от сърце за изненадите, които ми поднесохте, за подаръците, които ми направихте, за обичта, подкрепата и добрината, които ми сторихте и най-вече, че четете тези последни слова :)))))))

Ще ви чакам…

Топли прегръдки,
shMe

Хубавото на Авантюрите е, че наистина не свършват...

Мили красиви хора,

Събирането на колекцията в Авантюра 1 може и да приключи преди малко, нооо шоуто продължава.

Сега отивам да се нарева на спокойствие. Да се поуспокоя после и до довечера очаквайте една мноооого дълга емоционална и много благодарствена публикация с награди, наградени и много други работи. Така че, събирайте сили.

Прегръдки,
шМи :)ххх

Авантюра Първа-с приятен UPDATE :)

Здравейте приятели,

Днес 2 март е хубав и празничен ден за моето семейство. За това избрах тази дата като стартов ден от моята първа Авантюра за вас.

Авантюра, защото още си спомням колко много ми хареса тази думичка, когато бях на 5 г. и как тогава една седмица почти всяко мое изречение я съдържаше. И до сега е така. Е, може би само частта за харесването. :)

Отдавна искам да ви изкажа моята искрена признателност за подкрепата и невероятните красиви емоции, които ми подарявате с прекрасните неща, които правите и с всеки мил ваш коментар. И избрах да започна точно така.

Съвсем скоро ми предстои една от онези гадни терапии и за известно време и за мое огромно съжаление няма да ме има сред вас така активно, както ми се иска. За това и реших, че в този период все пак мога да ви развеселя и заинтригувам като ви поканя при мен на моята Авантюра Първа, която ще продължи един месец до 2 април, 12:33 ч. на обяд, наше си време. :)

Темата, която съм избрала, си дойде сама заедно с желанието ми да направя тази игра. Вдъхновена е от всички вас, на които искрено се възхищавам, коментирам, които успявате толкова често да ме усмихнете и вдъхновите

"Виртуален приятел"

Какво искам от вас? - Направете нов проект - хартиен, бижу, текстил, въобще каквото ви душа иска, вдъхновен и/или посветен на някой, когото познавате или, с когото предимно общувате онлайн. Разкажете ми с прости думички, може и есе разбира се:), с какво и как този човек ви е вдъхновил или най-простичко посочете с кого асоциирате произведението си.

Много си мислих с какво мога да ви зарадвам като наградка. За това реших да са няколко по-разнообразни нещица от хартиената област, където се изявявам и аз, за да могат да отговорят на повече вкусове евентуално.

Не е задължително да ставате мой последовател или да слагате снимчицата на наградката на блога си, но, разбира се, това би ме зарадвало много.
А ето я и нея:

Съдържа 1 блокче дизайнерски хартии Papermania "Vintage Notes", 6''x6'' 32л., комплект картонени пожелания от същата колекция, много хубав дантелен сет прозрачни печати на Viva Decor, винтидж висулки в бронзово и сребърно, 1 блокче дизайнерски хартии Dovecraft "Garden Party", 6'' x 6'', 72 л., към него подходящо ми се стори сладурското прозрачно печатче Физи Градинарят, два чудесни цвята пигментно мастило, 3 цвята букетчета от по 12 силиконови рози всяко и една прозрачна "обувчица", пълна с всякакви джунджурийки като камъчета, брадс и т.н., а тези черните кръгчета, които виждате, са практичната част от компилацията - велкро кръгчета 8 чифта малки и 4 чифта големи самозалепващи и практични.

Приятен UPDATE 1 :): За моя приятна изненада магазин Na Borsata пожелаха да влязат в Авантюрата, като те ще подарят на 2 от вас по техен избор по един брой от новото списание Creativity, бр. 38 Март/Април:

Благодаря им от сърце! :)

Приятен UPDATE 2:):  Понеже много ме трогнаха всички мили ваши думи и цялата позитивна енергия, която ми изпратихте, реших да обявя и втората награда, която подготвих за една от вас, и надявам се да ви хареса. А тя е този много полезен комплект за правене на собствени брадс. Ако искате да видите малко повече за него - прегледайте това кратичко клипче.



От сега си знам, че ще имам големи затруднения при избора накрая, но вие не спирайте да ме затруднявайте. :)))
Искрено се надявам повече от вас да успеят да се включат с вълшебните си проекти в Авантюрата.

Не ви представям вдъхновение, заради маалко по-специфичната темичка. Но мартеничката от предходния ми пост беше вдъхновена и създадена благодарение на много от вас и се измъквам тихо с нея. :)

Ще се радвам, ако се включите и с повечко проекти. Мисля, че по 4 на човече е добра цифричка.

Благодаря ви от сърце. Иска ми се много да се получи една прекрасна галерия от "виртуални приятели".

Сърдечни поздрави,
shMe:)ххх

"Не-хартиени закачки" или Мър-Мяу:Забавлятелство Осемнадесето:)

Здравейте прекрасни хора,


Днес е един интересен ден, който аз обичам да празнувам и винаги посвещавам на любимия мъж. Казвам празнувам, защото с истинско удоволствие отдавам чест на хубавата шега, както и на невероятното чувство за хумор на съпруга ми, който вече близо 13 години успява да ме изненада и побърка от смях с нещо ново, забавно и оригинално.

А чувството за хумор явно е вроден талант на телците, защото и тримата ми мъже вкъщи го притежават в изобилие и го развиват усърдно всеки в своята възрастова група. Същото наблюдение имам и за приятелите ми телци. Естествено, че ще я посоча с удоволствие, почти всички познавате Кати (Kakichka) и знаете за шоуто, което непрекъснато се вихри и в нейната Къщичка. :)))

Разказвам ви за телците, за празника на шегата (защото за мен не е лъжата, а шегата поводът днес да празнуваме), за доброто настроение, щастливите мисли и хубавите сънища...

Иии, така неусетно да скоча в новото чудно Забавлятелство Осемнадесето на прекрасните Мър-Мяу-ки, където този месец темата наистина е страхотно предизвикателна -

 "Не-хартиени закачки"

Благодарение на вас, мили дами, този месец и аз ви се усмихвам широко всред останалите чудни творения, които да ви вдъхновят и провокират да оставите за малко любимите хартиени късчета и да развихрите въображението и креативността си в други обичани или изцяло нови територии.

А ето и моята закачка за вас и специален поздрав за всички телци и въобще за хората, които ни правят щастливи и ни карат да се усмихваме широко:

Както знаете, хартията е моята голяма любов за ръчно творчество, но освен нея и музиката, световната история си остана друго мое обично кътче, където винаги с удоволствие понадниквам, за да науча нещо ново и да се удивля за пореден път на това чудо Човека.

Избрах да направя дрийм-кечър (на Ojibwe: asabikeshiinh - паяк или bawaajige nagwaagan - примка за сънища), заради прекрасната символика и многозначност на така наречения капан за сънища.

И понеже обичам да знам все пак какво правя от време на време :), ще ви разкажа каквото понаучих и поназнайвам за този чудесен талисман. Не претендирам в никакъв случай за историческа прецизност и точност. Просто ви преразказвам чуто и прочетено.

Корените му са у племето Оджибуа - едно от най-древните северноамерикански племена, с изключително любопитна ДНК история (нооо това е друга приказка). В Канада по големина са превъзхождани само от Крии, а в САЩ от Навахо, Чероки и Лакота. От Оджибуа преминава и в други съседни племена.
А от 20 век насам започва да се счита и за символ на единство между различните индиански племена (или Native Americans или First Nations) въобще символ на принадлежност към някоя от тези уникални култури. Разбира се, има и такива, които се гневят и дори обиждат, заради прекалената му "комерсиализация" и популярност сред не-индианските му почитатели. Моята лична гледна точка е, че когато човек е искрен и уважава, и се прекланя пред културното наследство на която и да е световна група от хора - била тя народност или националност, това само може да спомага и обогатява трайната ни човешка памет и история, както и да гради нови ценни връзки. Както и да е - говорим за история и легенди. :)

Истинският дрийм-кечър се е правил в малка кръгла или капковидна форма от върбови клони, а мрежата се е плетяла от обработени животински сухожилия. Впоследствие мрежата започва да се изработва и от влакна от коприва или пък боядисана червена прежда например. А украсата му е от свещени предмети като пера и мъниста. Обикновено са го окачвали над леглата на децата като талисман, който да закриля техните сънища.
Според вярванията на Оджибуа дрийм-кечърът влияе и променя сънищата на човек. Неговото вълшебство е, че кошмарите се оплитат в сложната му мрежа, подобна на тази, която плетат паяците, и остават впримчени в нея до идването на деня, когато просто се изпаряват. Добрите сънища обаче знаят и намират своя път през мрежата и успяват да се промушат през нея, като после плавно се плъзват по перцата, за да достигнат до спящия.

Ами, с малко повече от две думи - това е краткото  ми разказче.

Опитах се да докарам плетката възможно най-близка до безбройните оригинали, които разгледах.  Реших, че рогатият акцент също седи добре (това във връзка с теленцата :). Със сигурност много от вас са правили нещо подобно, а за тези които не са - мога само горещо да го препоръчам. Направата му носи истинско удоволствие.

Не можах все пак да мина без картичка за подаръка, който поднасям на всички усмихнати хора. Тази основа вече съм ви я показвала преди. Сега само цветът е различен и освен ембосването тук директно върху нея съм отпечатала със StazOn един от любимите ми малчугани на Nellie Snellen и едно пожелание за мацоранките, но и за всички вас от сърце.
Друго, което бихте могли да направите е да оцветите така отпечатан образ върху ацетатен лист (или разделител за папка :) с боички за стъкло. Ефектът става супер.
 За съжаление нямах налични и затова нещата останаха силно контурни, но мисля, че и така идеята е ясна ;).

Ии, така - това е от мен за сега. Надявам се да съм ви усмихнала и разведрила с нещо малко по-различно.
Бъдете много здрави и слънчеви и благодаря, че пак издържахте с мен до края.

Поздрави,
shMe :)ххх