За авантюристите, приятелите, наградите...дойде ред :)

Здравейте приятели,

 Първо - простете, ако съм прекалила с държането ви в напрежение. Просто писах ли, писах, гледах ли, гледах...а то, времето си тече.

И този път си мислех, че всичко ми е ясно, че съм си премислила и обмислила нещата, които искам съвсем ясничко и подреденичко да ви кажа, споделя, може би изненадам. Е, да, ама не – по-трудно започване скоро не съм имала.

Искам само да предупредя всички, че това ще бъде една прилично длъжка публикация и от сърце ви моля да я издържите заедно с мен до края.

Имах някаква идея да ви разкажа малко повече за рака и колко важни са профилактичните и навременни прегледи. Но с него се разделихме. Пуснах го да си ходи, Точице. На изпроводяк любезно го помолих да не се връща пак, защото тия няколко месеца се разплатихме премного с него. За това реших и да не го връщам, а само да отправя един призив към всички ви – моля ви, обичайте здравето си, определете си някакво време и посетете доктора за дълго отлагания профилактичен преглед, дори да нямате никакви симптоми, признаци, подозрения или съмнения. Това спаси гласа ми и в пряк и в преносен смисъл…

Когато започна моята Авантюра, ви споделих защо точно „авантюра“. Не знам обаче дали успях да ви покажа колко безкрайно лична е тази работа за мен. Вярно, че избрах формата на блог игра, но ми се стори най-подходящият начин да ви предизвикам както да се впуснете в любимото занимание, така и да ви провокирам да се замислите за всички неща, които печелим, получаваме, даваме и споделяме в тази наша вълшебна общност, а от там и в живота като цяло. Още веднъж да оценим колко богати сме всъщност и как дори времето, отделено уж на една гадна болест и един непознат, капчица творчество и щипка искрена усмивка може да ни развълнува дълбоко и дори да ни направи по-близки, по-искрени и защо не една идея по-щастливи.

Въвлякох ви в едно лично приключение, може бе малко егоистично от моя страна, но начинът, по който ми отвърнахте вие, толкова искрен, позитивен, зареден с красота в творения и думи ми говори, че и за вас тази авантюра наистина е било едно приятно и малко по-различно изживяване.

Колкото и да се напъна, няма да мога да подбера най-подходящи думи, с които да изразя благодарността си за това как ме накарахте да се почувствам.

И се смях с глас, и въздишах с романтични усмивки, и се вълнувах, и се трогвах до сълзи, гледайки вълшебните ви творения, четейки личните ви истории, разсъждения, споделени мисли и чувства, понякога сурови самокритики или пък съмнения.

Подарихте ми повече от колкото си мислите, дадохте ми, без да поставяте условия, подкрепяхте ме и ме държахте здраво изправена, дори когато коленете ми трепереха. Позволихте ми да се държа като себе си – да си плямпам на воля, да ви посещавам, когато ми скимне, да се обръщам към вас ужасно фамилиарно понякога (страшно дразнещо сигурно), да не се преструвам, че не ми пука, да си говоря лирично и от сърце, както ми се иска.

Освен, това творихте, мислихте и писахте за нещата, които ви вълнуват, които вълнуват и мен. Не пропускахте да надникнете и в моето местенце, да ми оставите нещо хубаво, на което с удоволствие после да ви отвърна.

Ето така протече моята Авантюра за мен самата. Пристрастих се ужасно много, съвсем честно си го признавам. Сега, когато ежедневието ми съвсем скоро ще се завърне такова каквото беше преди - с много детски смях и игри край мен, една топла и уютна мъжка прегръдка, след още малко време и „сериозната ми“ офисна работа, съм много по-смела, вдъхновена и силна.
Имам си едно ново само мое си местенце, което обаче споделям с целия свят, имам и много нови приятели, които открих по най-прекрасния начин, на които мога да говоря не само с думи и да ми отвърнат по същия начин.

Благодаря ви авантюристи, че препускахте заедно с мен, че отдадохте толкова много обич и чувства на хората, които ви вдъхновяват, които ви провокират, обогатяват.

И, да, Иве, Вили, Ем, Снеже, Кати и всички вие, изводът е, че „виртуална“ е само средата, но не и съдържанието, което влагаме. Хората, които стоят зад красивите снимки на прелестни творения, интересни истории и приказки са истински. А приятелството – то не признава никакви граници, било то реални или виртуални, когато бъде намерено, почувствано и споделено.

И в този, все пак дошъл си, ред на мисли и силно личния елемент (така казват по телевизията), сърце не ми даде да ползвам рандом генератор, колкото и по-лесно да беше.

Е, да, де, но дойде наистина трудното.

Я, някой, но честно, да ми каже как се избира между 48 разкошни и лични проекта, които са те докоснали и трогнали?!  Ама, да прочете и историите им, вдъхновенията им, да опознае създателите им, та така чудесно, съвсем да се обърка.
Знам, че не ме жалите сега, ще кажете – „ами, шМи, нали ти така си го поиска, бе, моме?“. И, да, ще бъдете съвсем прави.

За това просто четете надолу и стигнете до последния ред, защото казвам всичко на един дъх!

Признавам, ползвах и малко помощ от „арбитър“ (находящ се доста далече и общуващ с мен предимно виртуално ;) ), който поне мааалко ми помогна в този не лек, сигурно не много обективен избор, въпреки неистовите ми старания.

Голямата ми награда (въх, че голяма, няма що) отива при …

Aneliya Nekezova

Ани, албумчето ти ме впечатли много, защото въпреки че ти е било първо си се справила повече от страхотно с всяка страничка, за да се получи накрая един уникален подарък. И, защото искам да направиш още такива албумчета за пролетта и мечтите, ти пращам малко помощни материали. :)))

Комплектът за правене на брадс отива при …

Ем

Освен уникалните ти произведения, историята за Силвето и есето ти уцелиха сърцето на Авантюрата, а и чисто субективно искам да направиш един куп страхотни АТСта с новите си дизайнерски брадс. ;)

Списание едно с копченцата и още една награда изненада към него отиват при…

Kakichka

Кат, за малките големи неща...

 

Списание две с копченцата и още една награда изненада към него отиват при…

Cvety

Цвети, възглавничката ти е просто уникална и като визия, и изпълнение.

 

Списание три с копченцата и още една награда изненада към него отиват при...

Toni (на многото Точици)

Няма грешка. Има и трето списание, което с копченцата си и още нещо идва при теб, Тони, заради чудесната ти нова страст с куклите, които толкова добре докарваш до първообраза им, заради страстта към създаването (преизпълни си квотата, както вече казах) и защото обичаш копчета ;).

Хич и не мислете да си тръгвате, като прочетохте горното, защото има още много. Хаа, хванах ви аз вас. Казах, ви, лично е, няма да се отървете толкова лесно.

Villi,

С мен ли си още, момиче? Мислиш ли, че след тази толкова лична изненада с портрета ще те оставя ей така? Никой до сега не ме е рисувал, това е първият ми портрет и го чувствам като нещо, което искам да отплатя по специален начин на художника, а не само участника в Авантюрата. За това за теб подготвих нещо тематично като награда и се надявам да те изненада също толкова много, колкото ти изненада мен.

Такаааа. А всички вие неспоменати до тук, мили мой авантюристи, сериозно ли си помислихте, че ще си тръгнете само с потупване и благодаря? Тук беше мястото да го направя. Ама, няма.

Що за Авантюра ще е това, ако не си отнесем по нещо за спомен от нея?
Мили момичета, творили сте с много любов, вложили сте много страст, участвахте с приключенски дух при мен за това реших, че от тази Авантюра никой няма да си тръгне с празни ръце.

Подготвих награда изненада за всяка една от вас, участничките, авантюристките, която мисля или поне се надявам, че ще ви хареса.

Дали пък аз успях да ви изненадам сега? :)

Ии, преди да ми поставите диагноза „тотално луда“, „мазна баничка“ или „тая па, мъж и сигурно е милионер“, в своя защита ще кажа следното.  Бях си обещала след цялата тази сложна моя история, ако геройски устискам до края, да си подаря нещо лично и само за мен. За това си заделях по малко някакви си средства от поопоскания покрай боледуването ми семеен бюджет (мъж ми ще ме прости, но имах нужда да го направя).
Вместо това обаче реших да вложа това мое „спестяване“ в един голям „награден фонд“ и да споделя радостта си с вас. Защото вие го заслужавате. Всеки един от вашите проекти заслужава да бъде награден.

И освен това така цялата тази работа по обявяване на наградите стана доста по-приемлива за мен.

Ще ми бъде приятно някога, когато смогнете, искате, можете да ми пратите ваше АТС, защото страшно завиждам на Ем за колекцията, която съвсем скоро ще има :))))). 

И дано сега успях да изпиша по една усмивчица на всичките ви 34 личица (34 за участничките, а дано има и бъдещи участници в нови приключения;), защото ако не съм – тооо, продължавам.

Казах, че ще е дълго.

Тук искам да изкажа и едно голямо БЛАГОДАРЯ за подадените две ръце и сърце от още една дама, която участва в моята Авантюра и извън нея по своя си емоционален и понякога стряскащо откровен начин – Мария от наборсата.ком. Мари, нищо нямаше да е същото без теб.

А, в петък най-после ще се върна у дома и ще прегърна децата си. Броя часовете… 

И сега ще ви издам и аз една тайна. Поканиха ме на кафе в съботната сутрин, юхууу. Ами ще се радвам, я. Не съм пила кафе сума ти време и сега не мога да му се наситя. А ще има и домашни сладки… Съблазнително, а?
Тогава, защо не дойдете и вие, авантюристки потайни? Ей, така да се видим и да си поприказваме сладко. Пък току виж се разбулят разни тайни и мистерии. :)))

Мястото на срещата е кътчето на Мария (naborsata.com), която ептем ме разрева, знаейки, че не мога да дойда до Стара Загора, като ми поднесе тази изненадваща покана за събота сутрин (6 април) в 10:30ч. за моя собствена среща с вас…

За тези, които не могат да дойдат, моля ви, пишете ми на beingshme[at]gmail[dot]com, за да уточним изпращането на наградите.

Няма да казвам край, защото приключенията тепърва започват с нови сили, вдъхновения и нови вълшебни приятелства.

Благодаря ви от сърце за изненадите, които ми поднесохте, за подаръците, които ми направихте, за обичта, подкрепата и добрината, които ми сторихте и най-вече, че четете тези последни слова :)))))))

Ще ви чакам…

Топли прегръдки,
shMe