"Не-хартиени закачки" или Мър-Мяу:Забавлятелство Осемнадесето:)

Здравейте прекрасни хора,


Днес е един интересен ден, който аз обичам да празнувам и винаги посвещавам на любимия мъж. Казвам празнувам, защото с истинско удоволствие отдавам чест на хубавата шега, както и на невероятното чувство за хумор на съпруга ми, който вече близо 13 години успява да ме изненада и побърка от смях с нещо ново, забавно и оригинално.

А чувството за хумор явно е вроден талант на телците, защото и тримата ми мъже вкъщи го притежават в изобилие и го развиват усърдно всеки в своята възрастова група. Същото наблюдение имам и за приятелите ми телци. Естествено, че ще я посоча с удоволствие, почти всички познавате Кати (Kakichka) и знаете за шоуто, което непрекъснато се вихри и в нейната Къщичка. :)))

Разказвам ви за телците, за празника на шегата (защото за мен не е лъжата, а шегата поводът днес да празнуваме), за доброто настроение, щастливите мисли и хубавите сънища...

Иии, така неусетно да скоча в новото чудно Забавлятелство Осемнадесето на прекрасните Мър-Мяу-ки, където този месец темата наистина е страхотно предизвикателна -

 "Не-хартиени закачки"

Благодарение на вас, мили дами, този месец и аз ви се усмихвам широко всред останалите чудни творения, които да ви вдъхновят и провокират да оставите за малко любимите хартиени късчета и да развихрите въображението и креативността си в други обичани или изцяло нови територии.

А ето и моята закачка за вас и специален поздрав за всички телци и въобще за хората, които ни правят щастливи и ни карат да се усмихваме широко:

Както знаете, хартията е моята голяма любов за ръчно творчество, но освен нея и музиката, световната история си остана друго мое обично кътче, където винаги с удоволствие понадниквам, за да науча нещо ново и да се удивля за пореден път на това чудо Човека.

Избрах да направя дрийм-кечър (на Ojibwe: asabikeshiinh - паяк или bawaajige nagwaagan - примка за сънища), заради прекрасната символика и многозначност на така наречения капан за сънища.

И понеже обичам да знам все пак какво правя от време на време :), ще ви разкажа каквото понаучих и поназнайвам за този чудесен талисман. Не претендирам в никакъв случай за историческа прецизност и точност. Просто ви преразказвам чуто и прочетено.

Корените му са у племето Оджибуа - едно от най-древните северноамерикански племена, с изключително любопитна ДНК история (нооо това е друга приказка). В Канада по големина са превъзхождани само от Крии, а в САЩ от Навахо, Чероки и Лакота. От Оджибуа преминава и в други съседни племена.
А от 20 век насам започва да се счита и за символ на единство между различните индиански племена (или Native Americans или First Nations) въобще символ на принадлежност към някоя от тези уникални култури. Разбира се, има и такива, които се гневят и дори обиждат, заради прекалената му "комерсиализация" и популярност сред не-индианските му почитатели. Моята лична гледна точка е, че когато човек е искрен и уважава, и се прекланя пред културното наследство на която и да е световна група от хора - била тя народност или националност, това само може да спомага и обогатява трайната ни човешка памет и история, както и да гради нови ценни връзки. Както и да е - говорим за история и легенди. :)

Истинският дрийм-кечър се е правил в малка кръгла или капковидна форма от върбови клони, а мрежата се е плетяла от обработени животински сухожилия. Впоследствие мрежата започва да се изработва и от влакна от коприва или пък боядисана червена прежда например. А украсата му е от свещени предмети като пера и мъниста. Обикновено са го окачвали над леглата на децата като талисман, който да закриля техните сънища.
Според вярванията на Оджибуа дрийм-кечърът влияе и променя сънищата на човек. Неговото вълшебство е, че кошмарите се оплитат в сложната му мрежа, подобна на тази, която плетат паяците, и остават впримчени в нея до идването на деня, когато просто се изпаряват. Добрите сънища обаче знаят и намират своя път през мрежата и успяват да се промушат през нея, като после плавно се плъзват по перцата, за да достигнат до спящия.

Ами, с малко повече от две думи - това е краткото  ми разказче.

Опитах се да докарам плетката възможно най-близка до безбройните оригинали, които разгледах.  Реших, че рогатият акцент също седи добре (това във връзка с теленцата :). Със сигурност много от вас са правили нещо подобно, а за тези които не са - мога само горещо да го препоръчам. Направата му носи истинско удоволствие.

Не можах все пак да мина без картичка за подаръка, който поднасям на всички усмихнати хора. Тази основа вече съм ви я показвала преди. Сега само цветът е различен и освен ембосването тук директно върху нея съм отпечатала със StazOn един от любимите ми малчугани на Nellie Snellen и едно пожелание за мацоранките, но и за всички вас от сърце.
Друго, което бихте могли да направите е да оцветите така отпечатан образ върху ацетатен лист (или разделител за папка :) с боички за стъкло. Ефектът става супер.
 За съжаление нямах налични и затова нещата останаха силно контурни, но мисля, че и така идеята е ясна ;).

Ии, така - това е от мен за сега. Надявам се да съм ви усмихнала и разведрила с нещо малко по-различно.
Бъдете много здрави и слънчеви и благодаря, че пак издържахте с мен до края.

Поздрави,
shMe :)ххх